Аз съм отколешен почитател на лимоните, маслините, зехтина, гръцкия тип нос, елинската философия, солунските девойки, солунската митница ... стоп - на солунската митница не съм. Но харесвам лимонени сладкиши.

Знаеш ли, тъжно ми е туй, че за да направиш лимонен сладкиш трябва да убиеш лимона.

Тъжна работа е разрязания лимон. Особено ако вместо жълтичък лек и приятно трапчив, вкусът му се окаже възкисел.  Това думат, се случвало ако запленен от усмивката на продавачката не гледаш в кошницата си.

Затуй мили, когато отиваш на пазар - гледай внимателно преди да купиш, за да не се дивиш след туй на вкуса.






"Лимоните и портокалите на св. Климент пеят - грош ми дай! ..."

Графа вино уважаеми?